Странно просветлява смръщеният ден, спомен загорчава, тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите и пак, но не зная просто как.
Но зная - миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне, ще избухне огън, ще ни върне там няма връщане назад.
Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и няма нощ.
И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе, болката отляво - не!
Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и няма нощ.
Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и нощ
Comparte Болката отляво! con tus amigos.
Que tal te parece Болката отляво de Васил Найденов?